За книгата: 1967 г. / Андрей Степанович Арбузов, от чието име е написана тази книга, се бие като ескадрон старшина в казашка кавалерийска част . „Аз не съм отчаян човек“, каза си Арбузов. „Обичам тишината, река, езеро, когато първият парк се разхожда над водата.“ Той каза истината и аз го срещнах след войната в полевия лагер, разговаряхме цяла нощ, докато кукувицата кукаше и си спомнихме друга кукувица, за която веднъж бяхме чували в гората на фронта през пролетта големи военни операции. „Генералите знаят, че основната задача на главния офицер е да храни хората. Но помните ли, че Моисеенко беше в нашата ескадрила? Да, помните го...” И започна нова история, за различни хора, за различни градове и села, където Арбузов е минал през войната. Всеки ден на човек на война е история, дори когато на фронта има затишие, той също е воювал като старшина от ескадрилата.